ЗАБÒРВАМ, -аш, несв.; забòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да боря. – Не вярвахме, смятахме, че е клевета – въздъхна майка му. – После, като те виждахме мълчалив и кахърен, си рекохме: „Трябва да е минало или съвестта да го е заборила зарад Лилито“. Л. Станев, ПХ, 92. Как ще ѝ грехът поеме, / как ще я клета забрави... Страшна я мисъл забори, / пък слезе долу при извор, / мило Милица прегърна. Ц. Церковски, Съч. II, 228. заборвам се, заборя се взаим. – Да се поборим: ако ми надвиеш, да ми земеш главата, ако ти надвия, да ти изям вечерята. Па са се заборили. Христом. КМ II, 182. Борците, които от по-рано се бяха заборили по краищата на борището, се оставиха. К. Петканов, ОБ, 184.
ЗАБÒРВАМ СЕ несв.; забòря се св., непрех. Започвам да се боря. Стана му неловко и за да прикрие сълзите си от кучето, прегърна го през шията, забори се с него. К. Петканов, ЗлЗ, 97. И Валя се забори с дълбините на науката / тъй твърдо, както бореше се с морските премеждия. Е. Багряна, ПЗ, 105.