ЗАБОРЍЧКВАМ, -аш, несв.; заборѝчкам, -аш, св., прех. Рядко. Започвам да боричкам. Бащата весело заборичка невръстния си син. заборичквам се, заборичкам се взаим. Те се заборичкаха, като всеки дърпаше пръчката, събориха един стол, блъснаха се в долапа и вратичката му се затвори с трясък. Й. Йовков, ЧКГ, 219. По тревите и дърветата заблестяха неотърсените дъждовни капки, зацвърчаха и се заборичкаха по клончетата сивите врабчета. К. Калчев, ЖП, 173.
ЗАБОРЍЧКВАМ СЕ несв.; заборѝчкам се св., непрех. Започвам да се боричкам. Той се заборичка уж на шега, а постепенно се увлече.