ЗАБРАВА̀Н, мн. -овци, м. Разг. Пренебр. Мъж, който е разсеян и често забравя, не помни обикн. какво трябва да върши; забраванко, забраванковец, забраванчо. Златан се ядоса на себе си. Какъв забраван е станал. Сам нареди Младен да отиде в Ново село, а забрави. К. Петканов, БД, 46. – Как се сети и храна тука да си донесеш? Днеска ти ще си ядеш, а пък аз съм забраван, няма нищичко да ям. СбХ, 146.