ЗАБРА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забравя като прил. 1. Който е изгубен, изтрит от паметта, спомена на някого. В рамките на инициативата учениците от с. Лозен заедно със своите преподаватели издириха забравени факти от историческото и културното минало на района. АБ, 2016, бр. 21, 3.
2. Който е останал настрани от вниманието на определен кръг, от който или когото не се интересуват другите. Така българската литература не спечели нищо освен един забравен критик и паметта за непризнатия и морално убит талант. Мир, 1918, бр. 5352 [еа]. Режисьорът идва насреща му, като му предлага забравената пиеса, захвърлена в таваните на Народния театър. Съвр., 1932, бр. 37 [еа].
3. Който е изоставен поради разсеяност, невнимание. Забравени вещи.