ЗАБРА̀НА1 ж. 1. Непозволяване, забраняване да се върши, да се прави или използва нещо. Последния ден, преди сватбата, Младен остана вкъщи. Не го пуснаха да излезе, за да не му направят магия. Младен едва понесе тая забрана. К. Петканов, БД, 23. След погребението, въпреки забраната на Динко, роднините домъкнаха от хана ямурлуците и торбите си, натъпкани с провизии. Д. Димов, Т, 301. Въпреки категоричната забрана на командуването писателят, без да се обади никому, отива на първата бойна линия. Е. Каранфилов, Б III, 276-277. В цял свят се разраства движението за забрана на атомната бомба. Възвание за забрана на атомното оръжие. Забрана на тютюнопушенето. Забрана за пътуване.
2. Непозволяване, забраняване съществуването на нещо (партия, организация, движение, медия, печатно издание и под.). Изтъкната е и въведената от Конституцията забрана за съществуване на партии и организации, сформирани на верска и етническа основа. ДВ, 1992, бр. 35, 2. В законодателен план единствената по-сериозна мярка, накърняваща пълния триумф на свободното слово, е забраната на републиканските вестници и преследването на техните редактори, предприета след бягството на краля през юни 1791 г. К. Грозев и др., МИ, 165.
ЗАБРА̀НА2, мн. няма, ж. Остар. Отбрана, защита. Славянинът разбра веч, след опити горчиви, / че сговорът е сила; / .. че българи и сърби / една съдбина имат, едни тегла и скърби: / един тиран да гонят, една да стигнат цел, / и в себе си да търсят най-вярната забрана. Ив. Вазов, Съч. I, 91-92. Само един Ловеч еще оставаше в български ръце, но и той, подир дълга и отчаяна забрана, най-после са предаде към края на XV-то столетие. Т. Шишков, ИБН, 297.