ЗАБРАНЍТЕЛ, -ят, -я мн. -и, м. Остар. Бранител, защитник. Жените не останаха чужди от това движение. Подобно и тии, .., плачат са от миналото, викат за настоящето и тоя тяхний постъпък им привлече многочислени забранители, които мъчат са да им помогнат. У 1871, бр. 5, 76. Лейбниц ся показа един от най-разпалените забранители на християнството. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 11.