ЗАБРÒЖДАМ, -аш, несв. (рядко); забрòдя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Забродвам. Само куче кога ще побесней заброжда из пищиделките и свирчока, в които са глъхнали дворът и градината. П. Тодоров, И I, 26. Казват – и досега, склони ли месечко на заход в потайно време, някаква бабичка, подпряна на хурка без къделя, заброжда из пущинака. БСб, 1909, кн. 3, 173.