ЗАБРОЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; заброя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Започвам да броя. Като тури ръка на сърцето си, помъчи се да узнае, дали то още бие. – Едно... две... три... – заброи ударите му. Елин Пелин, Съч. I, 134. Дойчин чу детския плач, но не му обърна внимание. Дигна крак върху крак, извади кехлибарена броеница и заброи едрите ѝ зърна. К. Петканов, ЗлЗ, 224. И четиримата избягахме в страничния вход. Там, скрити зад грамада от бялнати греди, заброихме. След три минути силно, оглушително се загърмя. П. Михайлов, ПЗ, 48-49. заброявам се, заброя се страд.
ЗАБРОЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; заброя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Диал. Отброявам, наброявам. Изпърво полее по чашка сливова, пият „наздраве“ и му заброи купчина банкноти, пъстри, нови. П. Михайлов, ПЗ, 130. „Държавата, като подменя старите релси, ги брои. Няма как да заброиш една, па да я докараме тука, сто години ще има да правиш сечива от нея.“ Й. Радичков, СР, 108. За грях бай Илия смяташе, когато заброеше някой лев повече на своите работници. РД, 1950, бр. 220, 2. заброявам се, заброя се страд.