ЗАБРУ̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има юначен вид. Безпокойна кръв клокочи / у забрутения цар: / ту към Босфор втренчил очи, / ту към Бяло море сочи / с меча си за плен, пожар. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 79.
