ЗАБРЪ̀МКВАМ, -аш, несв.; забръ̀мкам, -аш, св., непрех. Започвам да бръмкам. Късаците ставали само тогава, когато забръмквали трите звънчета, окачени на стената над главите им. Това било знак, че някой се изкачва по планината. Ив. Планински, БС, 70.
– Друга (диал.) форма: забръ̀нквам.