ЗАБУБÒТВАМ, -аш, несв.; забубòтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. Забоботвам. Светваха кратки, червени светкавици, забуботи гръм и трясна надалеч. Й. Йовков, ВАХ, 184. Коритаров говореше, но из галерията забуботи тревожен глас и той недоволно прекъсна разказа си. Х. Русев, ПЗ, 28. Долу мощните турбини / зашумяха изведнъж. / Забуботиха машини. Ас. Босев, СЦС, 90.