ЗАБУ̀ЛЯМ, -яш, несв. (рядко); забу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Забулвам. „Преди да ме познаят, аз си забулям главата и бягам.“ П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 27. Жълтеникав облак прах се дигаше от колелата, забуляше пътника и каскетата му и се движеше заедно с него из равнината. Ив. Вазов, Съч. X, 137. Мъглата, която забуляше главите им, е пръсната. Ст. Даскалов, СД, 246. Лазура на очите ѝ беше засенила сянка, забуляше ги лека мъгла. Д. Спространов, С, 195. забулям се, забуля се страд. и възвр.