ЗАБУХТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; забухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. забухтя̀л, -а, -о, мн. забухтèли, св., непрех. Започвам да бухтя1; забухвам1. С настъпването на нощта в гората забухтя бухал.
ЗАБУХТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; забухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. забухтя̀л, -а, -о, мн. забухтèли, св., непрех. Започвам да бухтя2; забухвам2. Ето нещо страшно забухтя в дола. Ив. Вазов, Съч. XVII, 43. Заечаха бомби. Гръм след гръм забухтя, проломите ги отекваха, връщаха ги отново, пак ги повтаряха. Ст. Станчев, НР, 83. Параходът забухтя и потегли на път.