ЗАБУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; забучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да бучà. На шестия ден подир обед, около горичката, заглъхна всякакъв шум и говор, а привечер по шосето забучаха камиони. Д. Ангелов, ЖС, 633. Загърмя, затрещя, силна буря забуча, която превиваше буковите клони към земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 428. Като навлязоха между китката дървета, пътечката почна да криви, а реката забуча, пенейки се около няколко паднали всред водата канари. Ст. Загорчинов, ДП, 203. Той заслазя наляво по канарите, които висяха над пропастта, забучала от гърма на водопадите. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16.
◊ Забучава ми / забучи ми нещо в главата (ушите); забучава ми / забучи ми <кръвта> в ушите; забучава ми / забучи ми главата; забучават ми / забучат ми ушите. Разг. Започвам да усещам продължителен глух шум в главата си (ушите си). Отначало като че загубих себе си, засъхна устата ми, писнаха ми ушите, нещо страшно забуча в главата ми. П. Михайлов, ПЗ, 83. Сърцето ми биеше силно, главата ми забуча и взех да се люлея. Очите ми като че се замрежиха, мярнаха се синкавозеленикави кръгчета отпреде ми. Кр. Григоров, ОНУ, 72. Изгълта цяла шепа аспирин и хинин, от което ушите му забучаха, ала състоянието му не се подобри. Л. Дилов, ПБД, 189.