ЗАБУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; забу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Забивам2, забождам2. Фотографът разпъна триножника, нагласи апарата. Сетне забучи с клечици високо между камъните тънки сребърни лентички. Ив. Хаджимарчев, ОК, 344. Тя избра най-крехкия къс месо, забучи го на вилица и го поднесе към устните на учителя. К. Петканов, ДЧ, 263. – Ако е вярно, отсечи му главата и я забучи на прът въз стената. Ив. Вазов, Съч. XIV, 189. Знаменосците направиха два полукръга от двете страни на таркана и забучиха в земята дългите копия със сребристите опашки. Й. Вълчев, ОКН, 41. забучвам се, забуча се страд.
ЗАБУ̀ЧВАМ СЕ несв.; забу̀ча се св., непрех. Разг. Забивам се; забождам се. Някакъв коварен бабин зъб се забучи в босата пета на Ленко, но той го бръсна с ръка, без да охне. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181.
◊ Забучвам / забуча глава (нос, поглед) в нещо или някъде. Разг. 1. Заглеждам се съсредоточено някъде, обикн. надолу. – Какво не ти харесва тук? – попита заплашително владетелят. – Пò ми е добре у дома – рече глухо Орфей, все така забучил глава надолу. Г. Караславов, Избр. съч. V, 286. Старата забучи нос в скута си и се замисли. – Ами ти сигурна ли си, че ще повтори? – попита изведнъж Кина. Старата я погледна и заклати бавно глава. Г. Караславов, Тат., 144. 2. Съсредоточавам се в нещо, което гледам, чета или върша. – Рунке, Кирчо, елате да помагате, че слънцето ще събори всички класове! Руна без желание пристигна и забучи глава в класовете. К. Петканов, МКЗ, 69. Той беше забучил нос в последните турски вестници и трескаво преписваше по-важните новини от чужбина. А. Христофоров, А, 267. Председателят, безмълвен и застинал като препариран, беше забучил поглед в дебела сива папка. Г. Караславов, Избр. съч. X, 93.