ЗАБЪЛБÒЧВАМ, -аш, несв.; забълбòча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да бълбоча. Снеговете се топяха под топлия дъх на морския вятър, зашумяха, забълбочиха води изпод изтънялата снежна кора. Д. Талев, С II, 275. Дигнах пръта – върхът трепна и се огъна в силна дъга, а нейде далеч по течението водата забълбочи. Ат. Мандаджиев, ОШ, 50.