ЗАБЪЛБУ̀КВАМ, -аш, несв.; забълбу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да бълбукам. Затичала яснооката хубавица по земята. Тичала и пеела. А откъдето минела, забълбуквали палави ручейчета. Ив. Планински, БС, 67. Петдесет и четири гребци като един опънаха назад греблата. Водата под тях закипя и забълбука, разпиля се на едри кълба пяна. В. Райков, ПВ, 115. Марко вдигна бъклицата, виното забълбука. Д. Спространов, ОП, 221. Край планинския път ненадейно / забълбука старинна чешма. О. Орлинов, П, 88.
– Друга (диал.) форма: забълбòквам.