ЗАБЪ̀ЛВАМ, -аш, св., непрех. Започна да бълвам. Маскирани с клони оръдия отвъд Долни Михоляц забълваха огън по нашите окопи. В. Нешков, Н II, 146-147. Параходът забълва гъсти облаци пушек и тръгна, като разпени вълните. Ив. Вазов, Съч. XVI, 177. „Кой знае за какво я праща оная? Ще вземе да забълва врели-некипели...“ Б. Болгар, Б, 65.