ЗАБЪ̀РЗАНО. Нареч. от забързан. 1. Като бързам; бързо, бързешком, припряно, нетърпеливо. Трима от тях, плътно прилепили рамене, вървяха забързано. На няколко крачки зад тях бързаха други двама души. Д. Ангелов, ЖС, 268. – Да. Ето имам пари. Сто лири. То извади от пазвата си забързано, припряно една неголяма синкава кесия. Д. Талев, ПК, 502.

2. Прен. С много динамика и напрежение. Забързано и делово ще премине денят ви, но това ще ви се хареса. Следвайки програмата си, ще се адаптирате бързо към сменящите се ситуации. 19 м, 2017, бр. 1843, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)