ЗАБЪ̀РКАНО. Нареч. от забъркан (в 4 знач.). Като не намирам начин как да постъпя, да отговоря и под.; объркано, смутено, изплашено. Тя стигна до оградата, поспря забъркано и сви наляво през лехите. Б. Райнов, ЧЪ, 124. – Ние не искаме... Ние молим... – забъркано почна да мънка отец Оливарес. Д. Димов, ОД, 256. Бързо и забъркано войникът заговори на майора. Й. Йовков, Разк. II, 131. Той смотолеви забъркано, че е здрав, но тутакси съобрази, че няма да е зле, ако мине за болнав. Г. Караславов, Избр. съч. II, 200.