ЗАБЪ̀РЧВАМ, -аш, несв.; забъ̀рча, -иш и (остар.) -еш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да бърча. Забърчвам вежди. Δ Забърчвам чело. забърчвам се, забърча се страд.

ЗАБЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; забъ̀рча се св., непрех. Започвам да се бърча. Лицето ѝ се забърчи от болка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)