ЗАБЪ̀ХТВАМ, -аш, несв.; забъ̀хтя, -иш и (остар.) -еш, мин. св. -их и (остар.) -ах, св., прех. Разг. Започвам да бъхтя. И бай Шике ожесточено се хвърли върху грабителя и удряше като бесен. Изтичаха и ратаите и забъхтаха просяка заедно с господаря си. ОФ, 1950, бр. 1836, 4. Той повали пленника на земята и го забъхти с всичка сила. Δ Нощем събуждаха арестуваните и ги забъхтваха отново в подземията на полицията. забъхтвам се, забъхтя се страд., възвр. и взаим.
ЗАБЪ̀ХТВАМ СЕ несв.; забъ̀хтя се св., непрех. Разг. Започвам да се бъхтя. Зимата беше такава, та който и да е татарин (от тези, що носят писмата) не би могъл да язди повече от четири-пет часа. Речи го, непосилно е то за човека, а и кой ли ще се забъхти чак толкова, за да отнесе лоша вест? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 265.