ЗАВА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; завàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да вадя1, да изваждам. – Виж, там има и кладенец, вадят вода сега. Откакто сме завадили вода, сто пъти е дохождал да пие. Й. Йовков, ЧКГ, 54-55. Кукна пред раклата и завади чиста риза, нов забун, бозеви шаечни потури. К. Петканов, МЗК, 38. заваждам се, завадя се страд.
◊ Заваждам / завадя душата на някого. Разг. Започвам да мъча, да измъчвам или да притеснявам някого. – Сега, на втория месец след отмъщението, като разбра, че няма надвиване, му е завадила душата да го влачи у Етиопия. Н. Русев, П, 124.
ЗАВА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; завàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Започвам да вадя2, да наваждам, да напоявам.
2. Намокрям, заливам1. Дворе метит Ангелина млада, / дворе метит градом сълзи ронит, / со сълзи ми дворе завадила. Нар. пес., СбБрМ, 126. заваждам се, завадя се страд.