ЗАВАЛÈН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За език, говор – който е неправилен, с чуждо произношение, с чужд акцент. Когато приближиха, те ме попитаха на завален френски език за пътя към Черни връх. Ив. Вазов, Съч. VII, 11. С чужд акцент на завален български език той говореше бавно, сякаш диреше думите си. Д. Спространов, С, 9. Турчинът пак се изкашля многозначително. – Баш даскал ефенди – започна той и продължи на завален местен говор. Д. Талев, И, 87.
2. За говор – който е неразбираем, неясен. – И аз пò отбирам речите на Стоил – подхвана дядо Нено, понамести се на пейката, изкашля се да прикрие смущението си от това, че толкова свят слуша завалените му приказки. М. Смилова, ДСВ, 146.