ЗАВАЛÈНО. Нареч. от завален. 1. С чуждо произношение, с чужд акцент. Чудеха се, че казакът говореше някак завалено български, че разпитваше за тукашни места и хора, сякаш е врял и кипял по тия гори. Ив. Гайдаров, ДЧ, 18. Като среща Михаля, заговорва само с него завалено, примесено с полски думи. П. Тодоров, Събр. пр II, 368.
2. Неразбираемо, неясно. Японските телевизии показаха червения му тен, мътния поглед и подпухналите му устни, докато говореше завалено, неспособен да вникне във въпросите, нито пък да завърши фразите си. ГВ, 2009, бр. 66 [еа].