ЗА̀ВАЛЍЙКА ж. Простонар. Жена завалия. – Да си ми жива, щерко, да си ми жива, пиле – започна да я благославя баба Пинтовка. И загатна, че дъщеря ѝ сигурно няма и хлебец, завалийката, та, ако може да ѝ скъта нещичко. Г. Караславов, ОХ II, 309. – Ох, завалийката! Какво ти било писано... Марийке, Марийке! – завъртя Бай Ганьо глава. Ал. Константинов, БГ, 18. ● м., ж. и ср. Само членувано. Ирон. Мъж, жена или дете завалия. – Кажи ни сега, Саве, всичко каквото знаеш. – Нищо не зная... – Бре, завалийката, нищичко не знае – засмя се оня с белега на челото. – А защо те арестуваха? М. Марчевски, ГБ, 279.