ЗА̀ВАЛЍЙЧЕ, -то, мн. -та, ср. Простонар. Умал.-гальов. от завалия, дете (момче) завалия. Бързо, с потръпващи ръце разтвори чувала, погледна вътре. – Ай, ай завалийчето! Двете жени във фереджета, с деца на скутите, наскачаха от пейката и без да са видели детето, жално проточиха гласове. Б. Несторов, АР, 36.