ЗАВАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заваля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заваля̀л, -а, -о, мн. завалèли, св., непрех. 1. За дъжд, град или сняг – започвам да валя1 (в 1 знач.). Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя. Елин Пелин, Съч. I, 149. Стигаме края на гората и както следва да се очаква, когато не ти върви, щом излизаме на открито, завалява дъжд. Б. Райнов, НН, 409. Щом ся раззелени ръжта, зима дохожда и сняг завалява. Д. Манчов, БЕ I, 137.
2. Само безл. завалява, завали. Започва да вали дъжд, сняг или град. Спомням си как преди лятото си отиваше изведнъж. Заваляваше и вятърът откъм морето ставаше студен. Хората бързаха да си тръгнат и крайбрежната алея опустяваше. ЛГ, 2013, бр. 167 [еа]. Още от сутринта заваля.
3. Само мн. и 3 л. ед. За много еднородни предмети, неща – започват да валят (в 3 знач.), да се трупат, следват в голямо количество, един след друг. Някоя малка пехотна част поемаше към позициите и в същия миг неусетно над нея заваляваха мини от най-едър калибър. П. Вежинов, ЗЧР, 86. При тоя номер публиката обикновено затаяваше дъх, после като отприщена река заваляваха аплодисментите. Ат. Мандаджиев, ОШ, 25.