ЗАВА̀РВАМ, -аш, несв.; завàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Намирам някого или нещо някъде; сварвам. В какъвто час на деня и да посетях това кафене, постоянно заварвах същите лица. Ал. Константинов, БГ, 70. Наместо да иде на кладенеца, Монката кривна право към селсъвета. Там завари само двама души: председателя и полския. А. Каралийчев, СбХ, 107. Когато се завърнах късно следобед в хотела, заварих приятели. Н. Фурнаджиев, МП, 103. На това място някой път съм заварвал разпрегнатите коли на селяните, дошли да смелят жито на воденицата. Пл, 1969, кн. 23, 62. А там изненада го чакаше нова: / завари той гостенка вкъщи – Калина! / Тя беше пристигнала в село и вести / донесла им бе от Бояна. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 168. // Попадам на някого, обикн. неочаквано; улучвам, сварвам. Снощи вечер, мамо, аз отидох / аз отидох, мамо, на кладенци; / там заварих, мамо, малка мома. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 27. Пристанала се [Янка] през девет села, / през девет села, та у десето. / Там си завари лоша свекърва. Нар. пес., СбВСт, 417.
2. Улучвам нещо, успявам да бъда някъде в подходящ момент за нещо; случвам, сварвам. – Е-е-е-х! – въздиша Лазар. – Сега у нас в Каратопрак гроздето е узряло .. – Аз, виж, ще заваря в Карлово ябълките и прасковите... Такива ябълки ти не си ял... Л. Стоянов, Х, 120.
3. Прен. При съгл. опред. към доп. или с обст. поясн. Намирам някого или нещо в някакво положение, състояние; сварвам. Когато се върна в стаята, завари мъжа си заспал край огнището и огънят загаснал. К. Петканов, МЗК, 50. С лице към земята, която скоро ще ни приеме – така ни завари нощта със своите звезди и своята неизвестност. Л. Стоянов, Х, 36. Няма време за подготовка, за предпазни мерки. Най-важните мигове ни заварват все неподготвени. Бл. Димитрова, Лав., 122. Турското нашествие заварва града обграден с високи и яки крепостни стени. Л. Мелнишки, ПП, 8.
4. Само св. Разг. Обикн. в обст. изр. с нареч. как, както, де (отде), дето (отдето, накъдето), къде, където (откъдето, накъдето), когато. Означава, че действието, изразено обикн. с предходния глагол, се извършва независимо от обстоятелствата и без подбор на мястото, времето и начина; завърна1. И точат войниците в шлемове стари / най-скъпи вина, и пият, / додето налягат – кой дето завари – / и сън непробуден заспят. К. Христов, Избр. ст, 187. Той спял където и както завари. Δ Те обядваха в различно време, кой когато завари. Δ Сградата имаше няколко входа и всеки влизаше откъдето завари. Δ Хвърляха в градината отпадъци кой как завари.
5. Само св. Разг. Обикн. в опред. изр. с въпрос. или относит. местоим. кого, когото (понякога усилени с д е). Означава, че действието на предходния глагол се извършва спрямо някого или с някого, независимо от това кой е, без подбор; завърна1. Полицаите претърсиха къщите и арестуваха когото заварят. Δ По пътищата бродеха скитници и обираха де кого заварят. Δ Тя ходеше с когото завари.
6. Само св. Разг. Обикн. в доп. изр. само с местоим. какво, каквото, що (понякога усилени с д е). Означава, че действието на предходния глагол се извършва безразборно или независимо с какво, без подбор на средствата; завърна1. Той влезе в стаята и започна да изхвърля оттам де що завари – дрехи, постелки, покъщнина. Δ Той работеше де какво завари, а после изчезваше за дълго време от града. Δ Въстаниците наскачаха и започнаха да бият изменника кой с какво завари.
7. Разг. За жена, която се омъжва отново – сварвам в новото ми семейство дете (деца) от предишния брак на новия ми съпруг. Един път една жена повторила. Тя заварила едно момиче и едно – завела. Нар. прик., СбНУ III, 168. И приказва ми за мащехата, за момичето, дето го заварила, за нейното доведено момиче и за добрата вещица в гората. Т. Влайков, Пр I, 48. заварвам се, заваря се I. Страд. от заварвам. II. Взаим. от заварвам в 1 знач. Цяла година тя не бе виждала Станка. Веднъж случайно те се завариха в селската бакалница. Елин Пелин, Съч. III, 140.
◊ Добре заварил! Разг. Отговор на поздрава „добре дошъл“. – О, дядо Станчо, добре дошел! Добре заварил, Николчо! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 11.