ЗАВА̀РДВАМ1, -аш, несв.; завàрдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да вардя, да чакам. Завардил съм още от сутринта пред лекарския кабинет. Δ Наредих се пред щанда и завардих, за да си купя новоизлязлата книга.
ЗАВА̀РДВАМ2, -аш, несв.; завàрдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Защитавам, предпазвам някого или нещо от беда; опазвам, закрилям. И той, и конят му на няколко пъти бяха улучвани от звънтящите стрели, но броните им ги завардваха. О. Василев, ЗЗ, 74. Чакаха многобройни турци. Някои се опитаха да посегнат на затворниците с юмруци, но заптиетата успяха да ни завардят. К. Величков, ПССъч. I, 128. Българската войска ще заварди пределите на българската държава от сяко едно нападение. НБ, 1876, бр. 2, 5. А при първи скреж / чорапи, ръкавици тя заплете, / като че ли на своите чеда / ще стопли тъй ръцете и нозете / и тъй ще ги заварди от беда. Бл. Димитрова, Л, 89.
2. Съхранявам, опазвам нещо с някаква цел. – Тайната поща ще ти донесе едно писмо. Това писмо ти ще завардиш на най-скрито място до деня, в който ще избухне революцията. Ст. Дичев, ЗС II, 516. Завардвай в себе си чувството за хубавото, съвършеното и благородното! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 161. // Създавам условия нещо да се запази, опази. Селяните завардват ливадите по Гергьовден, да не пасе добитъкът в тях.
3. Предварително осигурявам право да се ползвам от нещо; запазвам, заемам2. Всеки е завардил своя мера, реди и съди своите хора. Й. Йовков, СЛ, 145. – Еснафът ще ти се опре, няма да ти даде лесно да отвориш нов дюкян; много сме, а който е завардил място, не дава друг да посегне. Д. Талев, ЖС, 110. Стрина Милана пристигна първа и заварди място за сина си. Ст. Мокрев, ЗИ, 215. Вечер, като се вдигне паралията, когато всички се заловят за работа, аз бързам да завардя своето кьоше и оттам слушам говора на възрастните. Т. Влайков, Пр I, 9.
4. Заемам някакво място, за да го вардя, пазя (обикн. при устройване на засада). Властите почнаха да устройват на много места засади, завардваха пътищата, в селцето всяка нощ кръстосваше патрул от доверени хора. Й. Радичков, ББ, 53. От девет години, откак турците отвлекли жена му и изклали синовете му, Караманол завардил два прохода .. – та не давал пиле да прехвръкне. А. Дончев, ВР, 19. Отидем вечер в някое село, блокираме го и завардваме всички входове и изходи. Сл. Трънски, Н, 497. // Чакам някого или нещо скрит, прикрит някъде, за да нападна; причаквам, дебна някого. Връщал се Пантата от града, па се отбил у сестра си, закъснял, а в това време малкото Елпезе го завардило. Когато излязъл да си върви, то стреляло в него. Г. Караславов, СИ, 177. Десет дни по-късно тъмни хора завардиха поета и го убиха зверски. А. Каралийчев, С, 153. завардвам се, завардя се I. Страд. от завардвам2. Но пак имаше такива [хора], които ги [писмата] носеха направо в конака. И тогава отново се завардваха всички улици, отново се претърсваха християнските къщи. Ст. Дичев, ЗС II, 625. II. Възвр. от завардвам2 в 1 знач. „Пази се!“ – извикаха му, но той не можа да се заварди, а успя само да извика при удара. Й. Радичков, СР, 48.