ЗАВА̀РДЯМ, -яш, несв. (остар.); завàрдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Завардвам2, завардувам. Три вида гимнастика са разпознава у старите гърци: тялоупражнителна, която имаше за цел да усилва и умножава телесните сили и да завардя здравието; боряшка гимнастика и военна гимнастика. Д. Войников, У, 1871, бр. 10, 147. Аз съм го [владиката] слушал много пъти да приказва на баща ми тъй: „Аз съм нареден не от хора, ами от бога, да завардям стадото си във всяка случка“. Ил. Блъсков, ИС, 37. Макар Охридската архиепископия да беше погърчена, но тя си завардя значението като отделна архиепископия, тъй като тя е продължение на българското патриаршество, основано от цар Симеона. Р. Каролев, УБЧИ, 70. Ту пътеки завардяха там нейде из планината, гдето имаха надежда, че ще да минат турци и черкези да ги нападнат, ту правяха различни нападения на турските села и кошари. З. Стоянов, ЗБВ II, 82. завардям се, завардя се страд. и възвр.