ЗАВА̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от завàря като прил. За дете, син, дъщеря – който е от предишен брак на мъж, встъпил в нов брак, по отношение на новата му съпруга. Една майка имала двама синове: единът доведен – Стоян, другият заварен – Иван. П. Росен, ВПШ, 89. Стефан ѝ беше заварен син и след смъртта на стария Ганчоолу имаха големи разправии за имота и за парите му. Г. Караславов, Тат., 120.
◊ Заварено положение. Юрид. Фактическо ползване на някакво право, собственост и под., което при известни случаи се узаконява.