ЗАВА̀РКА ж. Спец. 1. Заваряване, спояване на метални части. Заварка или сварка е неподвижно съединяване при висока температура на части от еднакъв метал с помощта на свързващ материал от същия метал или когато слепването става без помощен материал, т.е. при директен контакт на металните части. Н. Николов, М, 239. Той загледа работата си на оксижена и замълча. Мълчаха и всички останали германци, заети с тежка заварка на железата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 16. Ацетиленова заварка. Електродъгова заварка. Газова заварка.
2. Мястото, където са заварени метални части. В техниката изотопите се употребяват за установяване дефекти в лети изделия и заварки. Хим. ХI кл, 1965, 20. Напоследък в промишлеността намират все по-широко приложение изследванията на структурата на металите, на заварките и други, без да се демонтират машините и съоръженията. ВН, 1958, бр. 2225, 1.
3. Материал, с който се заварява; спойка. Липсата на най-първични материали: карбит, алуминиеви заварки, бутала и т.н. затруднява извънредно много работата. РД, 1950, бр. 91, 2.