ЗАВАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заваря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Спец. Свързвам метални части с оксижен; споявам. Те бяха доволни, като виждаха как автоматът плавно се движи и заварява метала с равен и плътен шев. Д. Кисьов, Щ, 455. Чешмата има два крана, но единия са го заварили с оксижен, предполагам за икономия на топлата вода. К. Калчев, ДНГ, 15. Син имам на три години. Две велосипедчета е изпочупил вече, а третото е в гаража – заварявам му оста. С. Северняк, ОНК, 50. Старият Истрати се интересуваше предимно от заварката. Имал мотика, пет пъти ѝ заварявали ушите и все се късали. Й. Радичков, СР, 108. заварявам се, заваря се страд. Това налага да се заваряват арматурните железа, което се отразява върху качеството на строителството. РД, 1959, бр. 261, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)