ЗАВАРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от заварявам и от заварявам се. Под заварка или заваряване се разбира съединяването на две или повече машинни части от еднороден или близък по състав материал, като в мястото на съединяването частите се нагряват и се довеждат до тестообразно или течно състояние. Маш. IХ кл, 101. При монтажа на отоплителната инсталация по-често се използува газовото заваряване. Й. Вучев и др., О, 90.


Източник: Речник на българския език (онлайн)