ЗАВА̀СВАМ, -аш, несв.; завàсам, -аш, св., прех. Диал. Успявам, смогвам да извърша или да приготвя нещо в определена мяра или количество; наваксвам, насмогвам. Това – даваше да се плаща, това – от пазар нещо да се зима, – сè на мен гледа. А пък не мога аз да завасам, че съм капнал вече, та не спори и работа. Т. Влайков, Съч. II, 83. завасвам се, завасам се страд. То дето са повечко души, там и храната се харчи повечко. Ама то пък от друга страна се завасва. Т. Влайков, Съч. II, 75.