ЗАВÈДУЩ, -ият, -ия, мн. -и, м. Остар., сега канц. С приложение. Завеждащ. Можеше да си я водиш Бистра под ръка и да си ходите на премиери с поканите, полагащи ти се като на заведущ културния отдел. Б. Райнов, СМ [еа]. Може би старшията се опитваше да влезе в телефонна връзка с полицейския участък в Пордим. Оттам заведущ участъка щеше да му отговори, че такова евакуирано лице няма и че листът е фалшив. Ем. Станев, ВТВ, 42.
– От рус. заведующий.