ЗАВÈЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от завеждам1 и от завеждам се. Тези посланици със себе си заведоха и двамата Петрови синове Бориса и Романа, завеждането на които се тълкува сякак от историците. Т. Шишков, ИБН, 169.
ЗАВÈЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от завеждам2 и от завеждам се. Ето и някои от стотиците начини за убиване на служебното време: шляене, пилеене, кръшкане, завеждане (на отдел и др.), симулиране. Г. Краев, ЛСП, 63.