ЗАВÈЗКА1 ж. Остар. и диал. Голяма престилка; препаска.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЗАВÈЗКА2 ж. Остар. 1. Завръзка (във 2 знач.); връв, връзка. У жените разстройството на кръвообращението зависи твърде много от стегнатите завезки на фустанелите и на корсетите, които произвождат натискание на черния дроб. Знан., 1875, бр. 24, 368.
2. Литер. Завръзка (в 1 знач.). Драматическата поезия, тъй както и епическата, в себя си заключава някоя измислена случка със завезка и развезка. Т. Шишков, ТС (превод), 184.