ЗАВÈРА ж. Истор. 1. Гръцка националноосвободителна революция (1821 – 1829 г.), с участие на българи, против турското феодално господство. Централната власт, за да се бори против непокорните свои чиновници, е насърчавала самозащитата на населението, позволявала е да се носи оръжие чак до заверата (гръцкото въстание 1821 г.). Г. Бакалов, Избр. пр, 135. Когато обираха силфа подир гръцката завера, от цялото село обраха оръжието и по някои села и обесиха хора, които го скрили, но у дяда Цоня не дохождаха да търсят. Ц. Гинчев, ГК, 291.
2. Тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие. Броят на заговорниците растеше с всеки изминал ден. За членове на заверата се приемаха добре изпитани хора, под гаранцията на по-стари участници в нея. Г. Дръндаров, ВЗ, 37. Обвиняваха ги, че са образували завера, за да се борят с оръжие в ръка против царството и султана. Д. Спространов, ОП, 373. Робството на Добралък е някак тихо. Няма там „буни“ и „завери“, революционни комитети, звънтене на ятагани, пушечен пукот. Н. Хайтов, ШГ, 50. // Остар. Тайно сговаряне за участие в някакво дело, насочено срещу официална власт; заговор. А в същата онази нощ Пресиам бе далеко: в Дебелт той свикваше на клетва и завера заговорници – да свалят от престола цар Петра и да качат брат му. Н. Райнов, КЦ, 107. Из Варна ни являват, че гръците имале намерение да убият нашия екзарх; но прaвителството открило заверата им. С, 1872, бр. 42, 332-333.
◊ Велчова завера. Истор. Таен заговор, целящ организиране на въстание в Търновско през 1835 г. за освобождение от турско иго, оглавяван от Велчо Атанасов-Джамджията. В подготовката на въстанието най-важна роля играл търновският търговец Велчо Атанасов-Джамджията, по името на когото заговорът е наречен „Велчова завера“. Ист. Х и ХI кл, 129.
– От араб. през тур. sefer ‘(военен) поход’.