ЗАВÈРАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Истор. Участник в завера; съзаклятник, бунтовник. Завераджия – участник в Заверата, както станало известно между балканските народи гръцкото въстание през 1821 г. Ц. Гинчев, ГК, 394. След полагането на клетвата всеки новоприет завераджия се изправяше между неколцина стари членове и те започваха да го посвещават в същината на това, което се подготвяше. Г. Дръндаров, ВЗ, 37. – Людете разправят, че си събирал пари за завераджиите, за комитите. Д. Спространов, ОП, 368-369.