ЗАВЕРБУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Вербувам. Заявих ѝ направо, че целта ми е не да изтръгвам от нея показания и разкрития, а ни повече, ни по-малко да я завербувам за сътрудник на полицията. К. Георгиев, ВНП, 109. Методиев много добре знаеше, че ако не завербува поне няколко агенти, никога няма да види мечтания Ню Йорк. М. Марчевски, П, 150. Илия Миларов има бойко перо и не е зле да си го завербуваш за критическия отдел на списанието. Ив. Вазов, НП, 128-129. завербувам се страд.