ЗАВЕРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Служебно лице, което заверява нещо, обикн. документи. После отмести книжката с написания върху нея подпис, сложи я на една от фалшивите разписки там, дето пишеше: „Длъжност и подпис на заверителя“, и с добре подострен молив започна работа. Ст. Марков, ДБ, 44-45.