ЗАВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Канц. 1. За длъжностно лице – чрез подпис и печат удостоверявам истинността, правилността или редовността на нещо, обикн. на документ. – В качеството си на длъжностно лице аз искам да ми дадеш обяснение защо си заверил този документ. Ст. Марков, ДБ, 277. „Малко преди заминаването ви ще се качите на парахода, след като заверите документите си при паспортния пристав. Останалото аз сам ще наредя.“ Стр. Кринчев, СбЗР, 346-347. Той завери на гарата билета си за следващия влак. Ст. Даскалов, СЛ, 386. // Подписвам и подпечатвам студентска книжка, за да удостоверя редовността на студент през определен семестър Преподавателят завери книжките на студентите от факултета. // Разг. За студент – получавам подпис и печат в студентската си книжка в края на семестъра. – А какво става с изпитите ти? Ти вече съвсем забрави, че си студент... Завери двата семестъра и всичко заряза. М. Грубешлиева, ПИУ, 99. – Другарят Иванов, заместник-ректорът е наредил да не заверяваме семестъра. – Откъде накъде, той ще нарежда да не ми се заверява семестъра. Аз съм напълно редовен. Събрал съм всички подписи. Й. Бозушки, РС [еа].
2. Остар. Потвърждавам, удостоверявам, обикн. правдоподобността, достоверността на нещо. Аз пребързах с настоящите записки, за да можат участвующите и знающите съвременници да опровергаят или заверят тяхната правдоподобност. З. Стоянов, ЗБВ I, 13. Тя заверяваше точността на верните слухове или осветяваше лъжливите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 61. заверявам се, заверя се страд. Обратно колите се връщат празни, като пътните листове се заверяват с бележка „няма товар“. РД, 1950, бр. 267, 3.
– От рус. заверять.