ЗАВÈСВАМ1, -аш, несв.; завèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Окачвам нещо да виси; увесвам. Невеста: – Тей, калино, сега да пошетаме из кащи. Мома: – Ти фани ситото, отсей брашно, пита меси, за чорбица завеси менче на веригата; балгур аз ща оплавя. СбНУ ХIХ, 222.
2. Започвам да веся, да беся; забесвам (Н. Геров, РБЯ). завесвам се, завеся се I. Страд. от завесвам. II. Възвр. от завесвам във 2 знач.
ЗАВÈСВАМ2, -аш, несв.; завèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Разг. Покривам със завеса нещо, спускам завеса някъде. Донесе от стаичката двете одеяла, донесе кожухчето, завеси отвсякъде и се сви до теленцата. Н. Нинов, ЕШО, 52. Завесих прозорците, за да не пече силното слънце. завесвам се, завеся се страд.