ЗА̀ВЕТ, мн. няма, м. 1. Закътано място, защитено от вятър, дъжд и др. Керванджията няма де да се подслони. Изви си самичък над канатите на колата няколко обръча, обтегна над тях една рогозка и се преви на завет под чергилото. П. Тодоров, И I, 103. Приличаше на човек, застигнат от буря, който не знае къде да се скрие, който се оглежда на всички страни и никъде не вижда светлина, нито завет. Ем. Манов, ДСР, 451. Пристанище е много малък залив, в който ся запират кораби на завет. Й. Груев, УЗ, 7. Завет разумяват българите едно място дето не духа вятърът. Ив. Богоров, ВУБЕ, 9.

2. Прен. Тихо, спокойно място или положение, което не е свързано с неприятности и отговорност. – Не е моя работа, аз и вестник нямам, той е у Мердевенджиева и Мердевенджиев знае... – отговори Стефчов хитро, като искаше да остане на завет от подозренията в предателство. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 130. Ту с речи пламенни тълпите той тревожи. / Ту скрит зад някоя газета политишка, / той възмущава се, бичува и боде: / .. / Но най-трогателен е тоз герой на завет / с писалка във ръка в покоен кабинет. К. Христов, Избр. ст, 159.

ЗАВÈТ м. Книж. 1. Наставление, напътствие или ръководни начала, оставени, завещани от някого, за да се пазят или изпълняват от неговите потомци, последователи. На неговия [Паисиевия] завет мнозина се отзовават. По стъпките му тръгват редица ученици и последователи, които не само преписват, но и преработват, допълнят и разпространяват между народа Славянобългарската история. Б. Пенев, НБВ, 59. Името на Апостола и великото му дело останаха безсмъртни. Те бяха подети от поколенията като знаме и завет. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. – Кубратови завети с крак не ще потъпча: един останах, – гранка от голямото дърво! Под мойта сянка цял народ след бран ще си почива! Н. Райнов, ВДБ, 29. // Всичко ценно, наследено от миналото, което трябва да се пази. Нима нашите национални и политически идеали нямат корена си в дълбоката старина, която ни ги е предала, като скъпи завети? Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 8. Отечество мило любя, / неговия завет пазя. Хр. Ботев, Съч. 1929, 13.

2. Прен. Художествено, научно или друго дело, което известна личност оставя след себе си за поколенията. От всички поетически съчинения на Славейкова има едни, които живо ще помагат, за да се не забрави паметта на поета, то са ония бисери, които във вид на басни и приказки, е оставил като завет за учащата се младеж. К. Величков, ПССъч. VIII, 86. Нà ви мойта книга – тя е вам завет. Ив. Вазов, Съч. I, 190.

3. Юрид. Писмена или устна поръка, разпореждане на дадено лице за предоставяне на конкретно определено имущество на друго лице след неговата смърт. С общото (универсалното) правоприемство не трябва да се смесва частното правоприемство в случай на смърт, което възниква на основание на извършен приживе от починалия завет в полза на известно лице. Хр. Тасев, БНП [еа]. // Остар. Завещание. Той знаеше, че щом няма син – склопи ли очи, ще се явят звани и незвани и ще турят ръка на неговите богатства. Тогаз той реши да направи завет. Ив. Кирилов, Съч. II, 214. Братко мой, чрез този завет, що видиш, общият наш баща остави мене съвършен наследник на сичкото си имение. П. Р. Славейков, СК, 41. Погрижих ся в завета си за тебе, като ти оставям доволно количество пари. Р. Блъсков, ТПД (превод), 19.

Новия<т> завет. Рел. Християнската част от Свещеното писание (Библията), която съдържа четирите евангелия, живота на Христос, деянията и посланията на апостолите и откровението. Свещеното писание състои от много книги. Едни от тия книги са написани преди Христа и се наричат книги на Вехтия завет, други са написани след Христа и се наричат книги на Новия завет. Д. Манчев, НН (превод), 149. Сговаря ся с учителя да му преведат Новия завет, което и сполучи отгоре за малко время. СбПер. п I, 62-63. Стария<т> завет. Рел.; Вехтия<т> завет. Остар. По-старата, предхристиянската част от Свещеното писание (Библията), която се отнася до еврейската религия. Аз не исках да се откажа от удоволствието да възкреся някои спомени от Стария завет на Библията, но мисълта, че съм сиромах като Лазара, ме възпря. Стр. Кринчев, СбЗР, 368-369.


Източник: Речник на българския език (онлайн)