ЗАВЕЩА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Юрид. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие, тежест или срок – начален или краен. ЖДн, 2017, бр. 238, 17. Преди няколко години умряла една много богата англичанка. Чрез едно завещателно писмо тя оставяше всичкото си имане на трийсет котки. Ч, 1874, бр. 3, 79.