ЗАВЗÈМАНЕ и ЗАВЗЍМАНЕ ср. Отгл. същ. от завземам, завземам се и от завзимам, завзимам се. Завземането на всички тия земи и места – тия, които и преди бе владял, и тия, които сега завладя за България, мина бързо и без големи сблъсквания с ромеите. Д. Талев, С II, 197. Той [Заимов] е участник в щурмуването на Одрин. Известно е какво място заема завземането на Одринската крепост в българската военна история. Е. Каранфилов, Б III, 34. – Всички бяха залисани около завземането на властта. В. Нешков, Н, 29.


Източник: Речник на българския език (онлайн)