ЗАВЍРАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от завирам1 и от завирам се. Целият си в паяжини и мръсотия от това завиране по мазетата на махалата.
ЗАВЍРАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от завирам2. При разтваряне на сярна киселина във вода разтворът се стопля дори до завиране. Хим. V кл, 26.