ЗАВЍРВАМ1, -аш, несв. (диал.); заврà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завря̀л, -а, -о, мн. заврèли, прич. мин. страд. завря̀н, -а, -о, мн. заврèни, св., прех. и с др. същ. с предл. в, под, между. Завирам1 (в 1 знач). Брязка започна да си играе: местеше се във водата – както лежеше, завирваше носа си във водата и избърбукваше. Ил. Волен, МДС, 97. завирвам се, завра се страд.
ЗАВЍРВАМ СЕ несв.; заврà се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. в, под, между. Завирам се (в 1 знач.). На обед биволиците са позастояваха около реката на слънце, а вечерно време препускаха от студ към къщи и веднага се завирваха в топлата маза. Ил. Волен, МДС, 101.
ЗАВЍРВАМ2, -аш, несв. (рядко); завиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Завирявам. завирвам се, завиря се страд.
ЗАВЍРВАМ СЕ несв. (рядко); завиря̀ се св., непрех. Завирявам се. Слагахме някоя плоча, донесена в дола от пороя, или подпъхвахме парче ръждясала тенекия. Ала и това не помагаше. Дъждът си прокапваше от друго място и в стаята ни се завирваше гьол. Кр. Григоров, ОНУ, 57. Ламариненият покрив беше пробит на много места и при дъжд вътре се завирваше вода до колене. Кр. Григоров, Р, 15.
ЗАВЍРВАМ3, -аш, несв.; завѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да виря, да надигам; навирвам. Щом влязох в двора, кучето завири опашка и радостно залая. завирвам се, завиря се страд.